* * *

Свекърва-клеветница 2

Имала мама, имала
един ми сина Стояна,
и него мама оглави,
оглави, та го ожени.
Мама Стояне думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
както те мама ожени,
много ни гости доходат, -
дали ни порти край пътя,
или ни булче хубаво,
всякакви гости, Стояне,
и турци, сино, българи,
третата вяра цигани!
Хайде си булче кайдисай,
кайдисай, сино, парясай!
Стоян се жалба дожали
и на майка си думаше:
- Мале ле, стара мале ле,
ако си булче кайдисам,
кайдисам, мале, парясам,
кого ще, мале, да взема?
Мама Стояне думаше:
- Кайдисай, сино, булчето,
кайдисай, та го парясай!
Стоян на оран отива
и на Марийка наръча:
- Марийке, любе Марийке,
кога се върна във къщи,
тебе във къщи да н' сваря,
а най да сваря, Марийке,
твоята майка, моята -
да ти дрехите раздават
на българи и на турци,
третата вяра цигани!
Марийка жалба дожаля
и си се чудом чудеше,
още се майом маеше
къде да иде, да прави.
Че се хубаво премени,
надяна жълти алтъни,
отвзема бели бакъри
и на Дунава отиде.
Наляла и се върнала,
и се до елха допряла,
и си на елха думаше:
- Посвий си, елхо, клонето,
да си ивица прекача,
да си се, елхо, обеся,
да не ме Стоян завари
във къщи, елхо, във къщи,
а най да свари, елхо льо,
моята майка и негова
да ми дрехите раздават
по турци, елхо, българи,
третата вяра цигани!
Подсви си елха клонето,
тя си ивица прекачи,
че си се, холан, обеси.
Стоян си иде от къра,
от къра и от баиря;
неговте уйгун биволи,
както си уйгун вървяха,
и тъй си уйгун запряха.
Малък му бивол продума:
- Стояне, наш чорбаджийо,
погледни горе в гората
край тънка елха висока
какво се булче люлее -
дал не е твоето булче?
Стоян си, холан, отиде
право при нега отиде;
него му жално дожаля:
- Марийке, любе Марийке,
ази ти рекох на лъжа,
а ти го стори истина!
Извади ножче анджирче,
че се във сърце прободе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020