* * *

Свекърва-клеветница 2

Петрова мама думаше:
- Петре ле, сино, Петре ле,
посъди сино булката,
булката сино Калинка.
Вчера й дошла булката,
днеска ми хатър не гледа,
дора ми пътя минува,
чехли ми вкъщи прекрачва,
и ми отдалеч хортува.
Петър Калинки думаше:
- Калнке булка хубава,
хубав хатър да гледаш
на мойта стара майчица,
че ще ти главата отрежа,
като на пиле петровско,
като на агне гергьовско.
Калинка Петро думаше:
- Тука ми главата не режи,
тук има дребни дечица,
дечица ще се уплашат,
хората ще се научат.
Най ме у гората заведи,
на високи баири,
в дълбоките долища,
дето ми челяк не ходи,
дето ми птиче не хвърчи,
дето ми куче не лае.
Там ми главата отрежи.
Петър Калинка послуша,
изведе коня хранена,
и си талига упрегна,
и са двамата отишли,
отишли у дълбоки долища.
Там й главата отрязал.
Калинка булка хубава
сама на черкова станала,
а нейните очи - герани
два са кладенца станали,
и два са звънеца дрънкали,
и си сама черкова продума:
- Петре ле, холан Петре ле,
кога се назад повръщаш
майка си болна да свариш,
хем болна, хем сляпа.
Цял свят да я водиш,
да не я излекуваш.
Когато при мени дойде,
тогаз да се излекува.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020