* * *

Свекърва-клеветница 2

Снощи си дойде млад Стоян,
от къра с овцете.
Той за Марийка попита:
- Къде е, мамо, Марийка,
та се по двори не вижда?
Мама на Стоян думаше:
- Сино, Стояне, Стояне,
кога ме питаш, да кажа.
Я кажи, сино, на Марийка,
стига да ходи из махлите,
из махлите у чичови ти.
Като чу Стоян тези думи,
че той се върло ядоса,
че грабна Стоян торбата,
торбата, още гегата,
че свика върли кучета,
помами стадо след него,
че си за паша потегли.
Марийка на порти той срещна
и на Марийка думаше:
- Любе, Марийке, Марийке,
тук те, любе, оставям.
Кога се утре завърна,
тук да те не засвара,
а да си, любе, засвара
твоята майка и моята
да ти дрехите делят
на циганското купища!
На Марийка домъчня,
че се премени, нагизди,
запаса синьо поясче,
прикачи връфки алтъни.
Че грабна бели бакъри,
че си за вода отиде
на това студено кладенче
до Стояново пладнище.
Разпаса синьо поясче,
че го на сийрен преметна,
че се на сийрен обеси.
Хладен ми вятър подухна,
връфти алтъни дрънкаха,
на Стоян кучета разлаяха.
Стоян се от сън събуди,
Стоян се чуди и мае,
дали са летни дъждове.
Кога на кладенец отиде,
Там Марийка намери,
Марийка на сийрен висеше,
бързо я от сийрен откачи,
па я виком извика:
- Любе, Марийке, Марийке,
аз ти на шега бе рекох,
ти го наистина извърши.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020