* * *

Свекърва-клеветница 2

Миланкината свекърва,
Тодоровата майчица
тя на Миланка душманка,
тя на Тодорчо думаше: (2)
- Я изгони, синко, булката,
тя ми хатъра ни гледа,
в къщи ми пътя минува,
по врати тя ме разнася.
Тодор на мами думаше:
- Как да изгоня Миланка,
мъжка й рожба на ръце,
кой жа ми гледа Иванчо.
Мама на Тодор думаше:
- Както съм тебе гледала,
тъй и Иванчо ж' да гледам.
Тодор си в черкови отива
и на Миланка думаше:
тебе във двори да няма.
Тя стана рано в неделя,
извади вода неделска
и си го окъпала,
и му и песня запяла: (2)
- Нани ми ненай, Иванчо,
днеска си, Ваньо, със майка,
зарана ща си със баба,
със баба, със парясница, (2)
тя ни двамата паряса,
паряса та на раздели.
Миланка навънка изляна
и се изясно провикна:
- Чуваш ли, боже, виждаш ли,
кой ли път, боже, да хвана,
кой ли път, коя пътека.
Тя и хванала кръстомпътя,
Нима га много ни малко
дур-до девет ми години,
на десетата година
Миланка в село се връща
и покрай дворови минува,
Иванчо на улица играше,
циганка Иванчо питаше:
- Я кажи, Ваньо, не лъжи,
умря ли, Ваньо, баба ти,
ожени ли се тейно ти?
Иван на циганка думаше:
- Циганко, черна магънке,
що питаш ти за баба ми,
за баба ми, още й за татя,
дали сме някаква роднина?
Циганка на Иванчо думаше:
- Аз не съм, Ваньо, циганка,
я най съм, Ваньо, майка ти.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020