* * *

Свекърва-клеветница 2

Мама Стояни думаше:
- Стояне, мило мамино,
остави, синко, таз булка,
па друга да ти вземеме -
таз не ти гледа децата
и не ти реди къщата!
Стоян мама си послуша,
той на Стоянка думаше:
- Стоянке, либе Стоянке,
тука те, либе, оставям,
тука да не те заварям!
Дрехите да си отделиш,
твоите башка от мойте,
дрехите, любе, и децата -
момиченцата за тебе,
пък момченцата за мене!
Станала й рано Стоянка,
че си Стояна изпрати,
Стоян в гората отива
с негови верни другари.
Като се й назад върнала,
взела е китка ключове,
отвори пъстри сандъци,
почна дрехи да дели.
Кат' си дрехите раздели,
нейните башка от неговте,
почна децата да дели.
Дели ги, дели Стоянка,
пак се наедно събират.
Викна Стоянка да плаче:
- Как се, Божно ле, делеше
бащина рожба и майчина?
Че взема руба хубава,
че се хубаво премени,
надяна бяла къделя,
запреде ново вретено,
че на дюкяни отиде,
взела й въже ленено,
ленено, ибришинено,
че си на пътя отиде,
на пътя, на кръстопътя,
отдето Стоян ще мине.
Че избра круша руйница,
че си примката нагласи.
Както се Стоян зададе
с неговте верни другари,
че го Стоянка изгледа
и се на примка закачи,
закачи, та се отпусна.
Както я Стоян съгледа,
съгледа и я и позна,
той на дружина думаше:
- Ой ви вази, дървари,
дървари, верни другари,
полека кола карайте
и мойте не оставяйте, -
тази е булка моята,
дет' се й на круша обесила...
Ази ще напред да вървя,
дано я сваря със душа,
примката да си отрежа,
от въже да я откача!
Докат' си Стоян пристигне,
Стоянка беше умряла.
Стоян си ножче извади,
че си примката отряза,
ала Стоянка не мръдна,
ни мръдна, ни се обади...
Стоян си у тях отиде,
той на мама си продума:
- Я излез, мамо, я излез,
я излез да ти наръчам,
наръчам, мамо, поръчам -
Стоянка деца не гледа
и не ми реди къщата!
Децата, мамо, да гледаш,
аз при Стоянка ще ида!
Докат' си Стоян издума
и се в сърцето прободе,
там падна Стоян, че умря!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020