* * *

Свекърва-клеветница 2

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
я си булчето посъди,
я го младичко кайдисай,
кайдисай, че го заколи!
Вече ми хатър не гледа,
вчера ми в къщи път мина
и ме на измет нареди,
да й бавя детето.
Стоян мами си думаше:
- Мамо мо, миличка, мамо мо,
как да я, мамо кайдисам,
кайдисам, да я заколя,
че тя е клето сирачи,
тя няма нийде никого.
Стоян Марийке думаше:
- Марийке, пръвна пръвнино,
аз ще на къра да ида,
тебе във къщи оставя,
във къщи да те не сваря!
Чуди се бяла Марийка,
какво Марийка да прави.
Мъжка си рожба окъпа,
окъпа и го приспала,
отключи пъстри сандъци
извади баш най-премяна,
че се хубаво премени,
накачи жълти алтъни
колкуто може да носи,
че сключи бели бакъри
за студена вода отиде
на хайдушкото кладенче,
на Стояновто пладнище.
Девет е пъти пълнила,
пълнила и разливала,
бакърите раздрънкала -
дано се Стоян събуди.
Не се е Стоян събудил.
Тогаз разпаса пояс копринен,
че се Марийка обеси.
Ладен е ветрец подуфнал
и си Марийка люлее,
алтъните й дрънкаха.
Стоян се от сън събуди
и се чуди и мая, -
в село ли й гайда, цигулка?
Кога нагоре погледна
Марийка виси обесена.
Че бръкна в куюм джобове,
извади ножче ханджарче,
в клето се сърце прободе
и на Марийка думаше:
- Лежи, Марийке да лежим,
майка ни да се находи,
майка ни да се нашири.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020