* * *

Свекърва-клеветница 2

В петък се Гьорги посгоди,
в събота ходи посгоден,
в неделя бе му сватбата.
Понеделник рано станали,
от всички прошка да вземат.
Свекър й прошка даваше,
даваше и опрощаваше.
Свекърва прошка не дава,
не дава, не опрощава.
Тя си на Гьорги думаше:
- Гьорге ле, синко, Гьорге ле
твоето булче Стефанка,
на двор ми пътя минава,
на праг ми чехли прескача.
Затуй си прошка не давам,
не давам, не опрощавам.
Да вземеш да я парясаш,
парясаш, да я погубиш.
Стефанка булка разумна,
тя ги е скришом слупала,
и си на Гьоргя думала:
- Гьорге ле, либе, Гьорге ле,
дето ще ме либе парясваш,
да ми се смеят дружките,
да вземеш да ме заведеш,
в гората, във боровата,
да ми главата отрежеш.
Та че я Гьорги повожда,
та че я в гора завежда,
та й главата отрява.
Главата й се търкаляла,
мокър й език говори:
- Да даде Господ, Гьорге ле,
като си у вас отидеш,
майка си сляпа да свариш,
сляпа, Гьорге ле, саката,
за мене да те попита.
Като си Гьорги отиде,
майка си сляпа завари,
сляпа, Гьорги, саката
Тя си на Гьорги продумала:
- Къде е Гьорги, Стефанка,
водица да ми донесе
и дворчето да ми помете.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020