* * *

Свекърва-клеветница 2

Майка Стояне думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
осъди, синко, булката,
булката, холан, Марийка -
да не хортува с хората,
с хората, синко, и с бате ти,
буля ти, касканджийката,
буля ти каил не става,
не става, ще го остави!
Стоян си нищо не рече,
ала измежду въздъхна.
Сутринта Стоян подранил
и си стадото изкара.
Марийка, булка хубава,
тя го до порти изпраща
и му торбата подава.
Стоян си торба поема
и на Марийка, бе, дума:
- Марийке, мойта пръвнинке,
ази със овце отивам,
като се назад повърна,
в къщи да не те заварвам!
Ако те жива заваря,
главата ще ти отрежа,
като на агне гергьовско,
като на пиле петровско.
Издума Стоян и замина.
Марийка, булка хубава,
бе, тя се в къщи повърна,
бе, тя се чуди и мае,
какво да стори, направи,
как да се от Стоян отърве.
Че удзела китка нахтари,
разключи пъстри сандъци,
извади най баш премяна,
че се хубаво премени,
че сключи медни бакъри,
че отиде за вода студена
на хайдушкото кладенче,
на Стояново пладнище,
там де си овце пладнува.
Бе, тя се чуди и мае,
какво да стори, направи -
да се в кладенче удави -
никой няма да я види.
Там има круша кичеста,
тя си ивица разпаса,
че я на клонче преметна,
там се Марийка обеси.
Ей го и Стоян отсреща,
Стоян си стадо караше,
кара го, да го пладнува.
Като Марийка той водя,
Стоян му жално дожаля
и се изясно провикна:
- Марийке, мойта пръвнинке,
аз кат ти казах на шега,
пък ти го взе наистина,
че се Марийке, обеси!
Че извади ножче от джобове
и си ивица отряза,
и си Марийка откачи,
и се у сърце прободе,
туй свари Стоян, извика:
- Марийке, мойта пръвнинке,
лежи, Марийке, да лежим,
майка ми да се наживей,
майка ми, още буля ми,
без мене, още без тебе!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020