* * *

Свекърва-клеветница 2

Мама на Стоян думаше:
- Стояне, сино Стояне,
посъди, сино, булчето,
булчето назлъм Калинка -
хич ми хатъра не гледа,
вкъщи ми пътя минува,
през праг ми крачи чехлите,
крачи ги и ги поритва,
поритва и ги опустосва:
- Пущини, пусти останете!
Стоян му мъчно домъчня,
още му жално дожаля,
нищо на майка не рече,
не рече, не отговори.
Поплещи чанта на рамо,
закачи гега на джоба,
помами сиви кучета,
изкара дребни шилета.
Калинка навън излезе,
на Стояна да помогне.
Стоян Калинки думаше:
- Калинке, любе Калинке,
кога се зора зазори
и аз да се върна от къра,
тебе тук да не заваря,
най да заваря, Калинке,
твоята майка и моята,
дял да си делят дрехите,
на мене дял да остаят -
ризата годенишката
и пешкиря венчания.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020