* * *

Свекърва-клеветница 2

Имала мама син Гьорги,
в петък го мама оглави,
в събота кум окумили,
в неделя Гьорги венчали
и пондельняк рано станали,
във вторник кум изпратили.
Нали булката говее
на свекър и на свекърва,
на свекър ръка целуна.
Свекърва каил не стана,
тя си на Гьорги думаше:
- Парясай, синко, туй булче,
тя не я булка за тебе,
пък не я снаха за мене,
в къщи ми пътя отвзема,
през праг ми чехлите хвърля.
Стефанка чула всичкото,
тя си на Гьорги думаше:
- Недей ме, Гьорги, парясва,
мене ми беше омразно
на път парясница да срещна,
селямът й да отвзема,
отвзема й го повърна.
Я си ме, Гьорги, заведи
във тая гора борова,
борова и борянова,
там, дето птичките пеят,
там, дето водата тече,
дето я слънце не пече.
И Гьорги стана, отиде,
та си булката заведе
във тая гора борова.
На Гьорги му се досвидя
булчето живо да остай,
извади Гьорги ножа си,
та й главата отряза.
Главата й се търкаля,
език й медно говори:
- Любе Гьорги ле, Гьорги ле,
кога се в къщи завърнеш,
майка си болна да найдеш,
със двете очи кьорава!
Девет години да ходиш,
никъде ляк да не найдеш,
на десетата година
при мене, Гьорги, да дойдеш,
от мене ляк да намериш.
Кога се Гьорги завърна,
майка си болна намери,
със двете очи кьорава.
Ходили, ляк са търсили,
никъде не намерили.
На десетата година
на Гьорги му на ум дойде
какво Стефанка поръча.
Той стана Гьорги, отиде,
та си майка си заведе
във тая гора борова.
Като в гората влязнали,
там, дет' й глава паднало,
два извора протекали,
там, дет' й снага паднало,
голям манастир станало,
дето й крака паднали,
два топола израснали.
При тополите отишли,
тополите изсъхнали,
при изворите отишли,
изворите пресъхнали,
във манастира влязнали,
манастира се съборил,
та ги двамата затрупал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020