* * *

Свекърва-клеветница 2

Стояновата майчица,
тя си на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
помъмри си, олум, булчето,
булчето назлън Марийка,
Марийка назлън назлъджа!
Хич ми хатъра не гледа,
на праг ми чехли крачеше,
в къщи ми пътя минува,
още ми лошо хортува.
Стоян си иде от къра,
Стоян на разпус седеше,
дребни шилета броеше,
Марийка му подкарува.
Стоян Марийки думаше:
- Марийке, любе Марийке,
ко ми се мама оплака -
хич си й хатър не гледала,
на праг си й чехли крачила,
в къщи си път минувала,
още си й лошо думала.
Аз ща под чардак да легна,
да легна, Марийке, да поспа,
довечера кат се събудя,
във двора да те не свара!
Марийка булка хубава,
чуди се, мае Марийка
какво да стори, направи.
Най-подир тя си намисли,
че се хубаво премени,
нареди жълти алтъни,
че си под чардак отиде
дребни шиленца да вдига,
дано се Стоян събуди.
Стоян се от сън не събуди.
Че си Марийка решила,
разпаса синя ивица,
на чардака я метнала,
че се й Марийка обесила.
Тихин е вятър повяло,
жълти алтъни дръннаха,
Стоян се от сън събуди.
Като Марийка съгледа,
че той му жално дожаля,
извади остро ножченце
и се в сърцето прободе,
и на Марийка продума:
- Марийке, любе Марийке,
я леж, Марийке, да лежим,
дано се мама находи,
находи, още наноси!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020