* * *

Свекърва-клеветница 2

Мама Стояне думаше:
- Посмъмри, синко, булката,
тя ми хатъра не гледа,
на праг ми пътя минава,
все ми чехлите подритва,
подритва и опустява.
Стоян овцете изкарва
Дойчица булка хубава
тя му кучета вардеше.
Стоян Дойчица думаше:
- Дойчице, булка хубава,
тебе те тука оставам,
кога се вечер завърна,
тука да те не заварвам;
най да сваря, Дойчице,
твоята майка и моята
чеиза да си деляха!
Дойчица булка хубава,
като се в къщи върна,
тя си детето окъпа,
окъпа и го накърми,
и го в люлчица сложила,
залюляла го и запяла:
- Нани ми, нани, детенце,
туй ти й от мама къпане,
туй ти й от мама кърмене!
Че излезе в мала градина,
в градина с дърво ябълка
разпаса синя ивица,
че я на дърво преметна
и се Дойчица обеси.
Вечерта, когат се Стоян завърнал,
отдалеч Стоян попитал:
- Къде е, мамо, Дойчица?
- Нали ти казах, Стояне,
Дойка ми хатъра не гледа.
Както си, Стояне, излязъл,
тя се й в къщи не върнала,
детето цял ден плачеше.
Стоян кат навънка погледнал,
косата й се ветреела.
И той си извади ножче синджирче
и се в сърцето прободе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020