* * *

Свекърва-клеветница 2

Мама си й Гьорги годила
в петък го й мама годила,
в събота ели и пили,
в неделя сватба правили,
в понделник сутрин събайлян,
свекър си булче прощава,
булче си свекър дарява,
свекървата каил ни става.
Тя си на Гьорги думаше:
- Отпъди, синко, булката,
че тя хатъра не гледа,
на свекър и на свекърва,
на зълви и на девери.
Отде ги зачу Еленка
Тя си на Гьорги думаше:
- Аз мразя, Гьорге, аз мразя
вдовица и парясница,
в пътя га срещна вдовица,
аз й селям не давам,
ни давам, Гьорге, ни вземам.
Хайде ме, Гьорге, заведи
в тази гора букова,
букова, букорянова,
че ми главата отрежи.
Там га Гьорги заведи
в тази гора букова,
букова, букорянова,
тамка й глава отряза.
Глава й рипка, рипкаше,
меден й език говори:
- Гьорги ле, първо венчило,
га си във вази идеш,
майка си сляпа да видиш,
стените, Гьорге, да бара.
Девет години да се лекува
и нийди ляк да ни найди.
Кога се, Гьорге ле, прочуе
в таз гора манастир,
тогава и тя да оздравей!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020