* * *

Свекърва-клеветница 2

Имала й, мама, имала
един си сина, млад Гьорги;
в петък го мама сгодила,
в събота яли и пили,
в неделя булче довели,
в понделник рано ранили -
булкате прошка ще взема
от свекър и от свекърва.
Свекърът прошка даваше,
свекърва прошка ни дава,
и тя на Гьорги думаше:
- Гьорге ле, синко Гьорге ле,
булчето й много лошаво,
на праг ми чехъл настъпва,
на път ми отпред минава, -
хай да я, синко, изпъдиш!
Гьорги майка си думаше:
- Как да я, мамо, изпъдя,
снощи се, мамо, венчахме,
хората ще ни се смеят.
Отде го зачу Грозданка,
Грозданка, булка хубава,
и тя на Гьорги думаше:
- Гьорге ле, снощно венчило,
дет' ще ме, Гьорге, изпъдиш,
я ме Гьорге ле, заведи
във тази гора борова,
борова и борлянова
и там ми глава отрежи.
Гьорги Грозданка послуша,
че я заведе, поведе
във тази гора борова,
борова, борлянова,
и там й глава отряза.
Глава настрана отфръкна,
езика сладко говори:
- Гьорге ле, снощно венчило,
докат` се в къщи завърнеш,
майка си сляпа да свариш;
девет години да ходи,
от нийде цяр да н` намери,
на десетата година
пак при мене да дойде,
от мойта пръст да вземе,
да си очите натрие,
тогава тя ще прогледне!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020