* * *

Свекърва-клеветница 2

Върбанчовата майчица,
тя на Върбанчо думаше:
- Върбанчо, сине Върбанчо,
посъди, мама, булката,
на булка хатър не гледай,
със момите се събира,
и на Лазар, мама, отива.
Върбан на мама думаше:
- Мари мълчи, мамо, не плачи,
аз ще я хитро изпитам,
стига да дойде Лазара.
Като е дошъл Лазара,
мръкнало, премърчало се,
Тодорка булка хубава
на свекър и свекърва постлала
и на нея си постлала,
долу ми в одаята.
Легнала, сладко заспала.
Върбанчо холан и той дойде,
извади ножче инжирче,
че й главата отряза.
Мокър й език говори:
- Върбанчо, либе Върбанчо,
какво ти сторих, направих?
И люто си майка кълнеше:
- Майко ле, да се провалиш,
дето ме малка ожени,
със моми не си походих
и бяло не се наносих,
на Лазар не си поиграх.
Върбанчо му криво станало,
обърна ножче към себе си
и се в сърцето прободе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020