* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Диляно думаше:
- Диляно, булка хубава.
Станало е цяла неделя,
кат сме се двама събрали,
не съм, Диляно, излизал.
Сега ще да изляза и ще,
Диляно, да ида у стрикови
си на гости.
Ти, Диляно, да седнеш,
да чакаш да се повърна.
На врата кат почукам,
вратата да ми отвориш.
Стефан на гости отиде,
а Диляна го е чакала.
Стефановата майка -
Дилянината душманка,
тя на Диляна думаше:
- Мари иди, булка, легни си.
Кат се върне млад Стефан,
аз ще те събудя.
Отиде Диляна легна си,
легна си, та заспа.
Млад Стефан на вратата похлопа,
та го зачу майка му,
та портата му отвори,
и на Стефана думаше:
- Стефане, синко, Стефане,
ти тамън, синко, излезе,
булчето ти легна, та заспа,
няма порти да отвори.
Стефан се люто разсърди,
та й главата отряза.
Диляна душа даваше,
мокър и език думаше:
- Седях, Стефане, чаках те,
докат петлите пропеят.
Твойта, Стефане, майка,
мойта зла душманка,
тя ме, Стефане, накара,
малко да си полегна.
Кат зачу тез думи,
Стефан се люто разсърди,
извади ножче острено,
та се в сърце прободе,
на Диляна думаше:
- Лежи, Дилянке, да лежим,
майка ни да се находи,
два нови гроба да гледа.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020