* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Диляни думаше:
- Диляно, булка хубава,
аз ще, Диляно, да ида
у стриковици на гости;
да ме, Диляно, ти чакаш,
коги на порти похлопам,
похлопам, още повикам,
да станеш, да ми отвориш!
И стана Стефан, отиде
у стриковици на гости...
Седя Диляна, чака го,
три пъти пяха петлите,
да дойде Стефан - няма го...
Двеста вретена напрела,
и мъжка риза ушила,
да дойде Стефан - няма го...
Диляна й се додряма,
Дилянината свекърва,
тя на Диляна думаше:
- Диляно, булка хубава,
легни, Диляно, та поспи;
когато Стефан повика,
ще те, Диляно, събудя
да станеш, да му отвориш!
Тамън Диляна заспала,
Стефан на порти похлопа,
похлопа, още повика:
- Стани, Диляно, отвори!
Дилянината свекърва
станала и отворила.
Стефан майка си думаше:
- Мар мале, стара мале ле,
къде е, мале, Диляна?
Майка на Стефан думаше:
- Откак си, сино, заминал,
Диляна си е заспала!
Стефан се люто разсърди,
извади ножче френгийче,
че й главата отряза.
Главата й се търкаля,
черни й кърви течаха,
мокър й език говори:
- Защо ми глава отряза?
Да се провали майка ти!
(...)
Извади ножче френгийче,
че се в сърцето прободе
и на Диляна думаше:
- Лежи, Диляно, да лежим...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020