* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Диляньки думаше:
- Булко Дилянко, Дилянко,
я ще на дюкян да пода,
та може да се забавям,
да седиш да ме дочакаш,
да станеш да ме посрещнеш,
вратата да ми отвориш,
ламбата да ми запалиш!
Седяла булка Дилянка,
седяла, та го чакала,
доде петлите да пеят,
да пеят и да повторят.
Три юза бубак опрела,
опрела и го смотала.
Мъжко хи дете проплака,
кя на баба си думаше:
- Бабо ле, майка да ми си,
га чуеш Стефан, че иде,
да дойдеш да ме разбудиш
да стана да го посрещна,
вратата да му отворя,
ламбата да му запалям!
Тамън е току легнала
детето да си приспава
Стефан на врата повика:
- Булко Дилянко, Дилянко,
я стани, та ми отвори,
та ми ламбата запали!
Стефановата майчица
кя не разбуди Дилянка,
ми стана, та му отвори
и на Стефана думаше:
- Сино Стефане, Стефане,
маре ти булка сънлива,
сънлива, още дремлива!
Като е снощи легнала,
легнала, та е заспала,
заспала - неразбудила!
Стефан се люто разсърди,
та пре булче си отиде
и хи главата отряга.
Главата хи се валяше,
с езикят хоратоваше:
- Любе Стефане, Стефане,
я седях, любе, та чаках,
доде петлите да пеят,
да пеят и да повторят,
три юза бубак опредах,
опредах и го намотах.
Мъжко ми дете проплака,
та станах да го приспивам
и на майка ти наръчах,
кога на врата повикаш,
да дойда да те посрещна,
вратата да ти отворя,
пък кя те, любе, излъга!
Стефан си ножът обърна,
та се в сърцето удари
и на Дилянка думате:
- Лежи Дилянко, да лежим
да се майка ми нарадва!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020