* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Димано, либе Димано!
Стоян на Димка думаше:
- Аз кье си ида далеко,
ти да ме мене почекаш,
додек се, либе, завърна.
Послушала го Димана,
ойде си Стоян далеко.
Са-нощ е Димана седела,
ока е памук изпрела,
бела кошула ушила,
Стоян чорапе изплела,
Стоян го нема да дойде.
Мъжко се дете разбуди,
разбуди още разплака,
Димана дума свекърва:
- Свекърво, мила майчице,
аз к'е си, мале, полегна,
детенце да си подоя,
подоя, да си преуспа.
Кога си Стоян повика,
ти, мале, да ме разбудиш,
портите да му отворя,
кончето да му завържа.
Тамън си легна Димана,
яле го Стоян на порти.
Не станала Димана,
а станала майка му.
Стоян си дума продума:
- Мале ле, стара майчице,
къде е, мале, Димана,
портите да ми отвори?
Стара му майка говори:
- Стояне, сине, Стояне,
твоята, сине, Димана,
са-нощ е, сине, седела,
седела, песни пеяла,
кръшно е хоро играла
със твойте, сине, чираци,
сега е сине, заспала.
Люто се Стоян разлюти,
та при Димана отиде,
та хвана Стоян, та хвана,
со лева ръка главата,
со десна ръка ножчето,
та й главата отреза.
Главата скача, говори:
- Стояне, либе, Стояне,
са-нощ съм либе, седела,
защо ме либе погуби?
Стоян се жално нажали,
та си извади ножчето,
в лева се страна убоде
и си на майка думаше:
- Мале ле, стара душманко,
на тебе не ти се свидеше
да гледаш, мамо, два млади,
гледай сега два гроба.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020