Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Декември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Родила дуня две дуне,
родила Елка две черке,
й ги роди и ги кръсти:
- едното Катина,
другото Марица.
Па растоше, порастоше,
па стану Катина
мома за женитбу.
Засака Стоян Катину,
Катина вика, та нече,
оти е Стоян делия -
на рушки ножи бекрия,
у дружину - кавгалия,
на ракию - теракия.
Заклел се Стоян, проклел се,
вечим ножи да не тегли,
вечим кавге да не прави,
вечим вино да не пие.
Излъга ми се Катина,
та увзе Стоян делию.
Не учини ни неделю
Стоян по сватбуту,
зареди Стоян механе
и по младе механджийке.
Суноч Катина седела -
до двои петли, до трои,
товар дърва изгорила
и страну белу борину,
девет е леба изпекла,
десету белу баницу,
деверу чорапци изплела,
свекърви рукав навезла,
полоку памук изпрела,
и пай не съвнува,
и Стоян нема да дойде.
Пуста ю дремка одрема,
на стол си главу преклони,
кьико змия през грамаду.
Ете ти Стоян си иде,
отдалек иде и ока:
- Катино, млада невесто,
стани ми, мори, отвори!
Не га дочува Катина,
а га дочула майка му
и му отвори, и му казуе:
- Стояне, сине Стояне,
твоя Катина уморна,
суноч Катина играла -
със твои млади чираци
по твое меке постелке
със твою златну ябуку.
Извади Стоян ножове,
та си убоде Катину.
Сал еднуш Катина
думу продумала:
- Стояне, първо ле либе,
защо ме младо погуби?
А майка му говореше:
- Стояне, сине Стояне,
пусти да су ти ножове!
Суноч Катина седе -
до двои петли, до трои,
товар дърва изгорила
и страну белу борину,
девет е леба изпекла,
десету белу баницу,
деверу чорапци изплела,
свекърви рукав навезла,
полоку памук изпрела,
и пай не съвнува,
и ти нема да дойдеш.
Стоян стои, та слуша,
извади ноже изостро,
та се убоде сам себе,
сал еднуш продума:
- Оди, майкьо, наоди се
без мене и без Катину;
жали майкьо, до две жалбе -
мене жали пет години,
Катину - до две години!
Катину на ръка да ми туриш,
в едън гроб да ни погребеш!
И Стоян душу предаде.

 


Вискяр, Брезнишко; хороводна (СбНУ 49/1958, № 166 - "Оженила се за бекрия"); рушки - срвн. фружки.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020