* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Родила дуня две дуне,
родила Елка две черке,
й ги роди и ги кръсти:
- едното Катина,
другото Марица.
Па растоше, порастоше,
па стану Катина
мома за женитбу.
Засака Стоян Катину,
Катина вика, та нече,
оти е Стоян делия -
на рушки ножи бекрия,
у дружину - кавгалия,
на ракию - теракия.
Заклел се Стоян, проклел се,
вечим ножи да не тегли,
вечим кавге да не прави,
вечим вино да не пие.
Излъга ми се Катина,
та увзе Стоян делию.
Не учини ни неделю
Стоян по сватбуту,
зареди Стоян механе
и по младе механджийке.
Суноч Катина седела -
до двои петли, до трои,
товар дърва изгорила
и страну белу борину,
девет е леба изпекла,
десету белу баницу,
деверу чорапци изплела,
свекърви рукав навезла,
полоку памук изпрела,
и пай не съвнува,
и Стоян нема да дойде.
Пуста ю дремка одрема,
на стол си главу преклони,
кьико змия през грамаду.
Ете ти Стоян си иде,
отдалек иде и ока:
- Катино, млада невесто,
стани ми, мори, отвори!
Не га дочува Катина,
а га дочула майка му
и му отвори, и му казуе:
- Стояне, сине Стояне,
твоя Катина уморна,
суноч Катина играла -
със твои млади чираци
по твое меке постелке
със твою златну ябуку.
Извади Стоян ножове,
та си убоде Катину.
Сал еднуш Катина
думу продумала:
- Стояне, първо ле либе,
защо ме младо погуби?
А майка му говореше:
- Стояне, сине Стояне,
пусти да су ти ножове!
Суноч Катина седе -
до двои петли, до трои,
товар дърва изгорила
и страну белу борину,
девет е леба изпекла,
десету белу баницу,
деверу чорапци изплела,
свекърви рукав навезла,
полоку памук изпрела,
и пай не съвнува,
и ти нема да дойдеш.
Стоян стои, та слуша,
извади ноже изостро,
та се убоде сам себе,
сал еднуш продума:
- Оди, майкьо, наоди се
без мене и без Катину;
жали майкьо, до две жалбе -
мене жали пет години,
Катину - до две години!
Катину на ръка да ми туриш,
в едън гроб да ни погребеш!
И Стоян душу предаде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020