* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Диляна продума:
- Либе Диляно, Диляно,
аз ще д ида, либе ле,
у чичови си на гости.
Ти седи, либе, чакай ме,
доде се, либе, завърна,
портите да ми отвориш,
и по мен да ги затвориш.
Седя Диляна, чака го
от първи петли до втори -
кило бел памук изпрела,
девет вретена напрела
и десетото захвана.
Нали бе й лоша свекърва,
пусти се дявол заяде,
та й рожбата разплака.
Дилянината свекърва,
тя на Диляна продума:
- Снахо Диляно, Диляно,
иди си дете придои
и легни, снахо, подреми,
доде си Стефан завърне;
аз ще те, снахо, събудя,
портите да му отвориш.
Тамън Диляна заспала,
Стефан на порти почука.
Не е излязла Диляна,
най е излязла майка му.
Стефан майка си попита:
- Къде е, мамо, Диляна,
та ти ми порти отваряш?
Майка на Стефан продума:
- Синко Стефане, Стефане,
откак си, синко, излезнал,
Диляна си е заспала,
не мога да я събудя,
рожбата да си придои!...
Стефан се много разсърди
и при Диляна отиде.
Извади остро ножче,
та й главата отреза.
Глава й падна на земя,
и скача глава, и дума:
- Либе Стефане, Стефане,
какво съм, либе, сгрешила,
та ми главата отреза?
Поседях, либе, чаках те,
от първи петли до втори;
кило бел памук изпредох,
девет вретена напредох
и десетото започнах -
я виж ги в дено кьошенце.
Доде си дума издума,
тя се със душа раздели.
На Стефан жалба остана;
извади остро ножче,
в клето се сърце прободе
и на майка си издума:
- Ти ходи, мамо, да ходиш,
да ходиш, да си находиш
по моите дни и по нейни.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020