* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Дилянки думаше:
- Диляно, булка хубава,
аз ще на гурбет отида,
да си ме либе чакала
дорде петлите дваж пеят,
дваж пеят и потретят.
Като на порти похлопам,
портите да ми отвориш,
кончето да ми поемеш!
И стана Стефан замина.
Диляна булка хубава
девет къдели изпрела,
девет вретена на пълнила.
Мъжко й дете заплака.
Дилянината свекърва
тя на Диляна душманка,
тя на Диляна думаше:
- Стани си дете накърми,
накърми още да преспиш.
Кога си дойде млад Стефан,
аз ще те булка събудя,
портите да му отвориш,
кончето да му поемеш.
Диляна рожба накърми,
като накърми, заспала...
Ето го Стефан, че дойде,
на порти чука и вика.
Дилянината свекърва
тя си Диляна не вдигна,
ами самичка излезна
и си му порти отвори,
и си му конче поела.
Стефан си майка попита:
- Къде е, мамо, Диляна?
Майка на Стефан думаше:
- Стефане, синко Стефане,
ти като синко излезе,
Диляна след теб излезе,
че на механи отиде,
цялата нощ е ходила,
сега се, синко завърна,
завърна, сладко заспала...
Стефан се люто разсърди,
и като си в къщи той влезе,
извади ножче ханджарче,
на Диляна глава отряза...
Главата й се търкаля,
жален й език говори:
- Стефане, първо венчило,
девет къдели изпредох,
девет вретена напълних,
мъжка ми рожба заплака,
твоята майка, Стефане,
тя ме, либе, накара,
детето да си накърмя.
Като си кърмех детето,
и аз съм сладко заспала...
Като чу Стефан тез думи,
много му тежко дотежа,
че си ножчето той взема,
и се в сърцето прободе,
и си на майка думаше:
- Да се находиш, мамо льо,
без мене и без Диляна!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020