* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Лиляна думаше:
- Любе Лиляно, Лиляно,
аз ще на дюкян да ида
да пия, да се напия,
ти да ме любе дочакаш,
доде се от дюкян завърна.
Станал е Стефан, тръгнал е.
Седяла булка Лилянка,
седяла е и го чакала,
дорде петлите дваж пеят,
дваж пеят, триж повтарят.
Стефан го няма никакъв.
Девет ми вретена опрела
и ги смотала.
Мъжка се рожба разбуди.
Легнала булка Лиляна
да я приспива.
Тежка е дрямка дремнала.
Стефан на врата потропа
и си на име извика.
- Булко Лилянко, Лилянко,
стани ми, булко, отвори.
Не излязла булка Лилянка,
най излезе негова стара майчица.
Тя си на Стефан продума:
- Твоята булка Лилянка
откакто ти, синко, замина
легнала е, заспала.
Стефан си нищо не рече.
Той вратата отвори,
че си главата отряза -
главата до коситника.
Главата си се жаляше,
езикът си говореше:
- Любе Стефане, Стефане,
какво ти либе направих,
та ми главата отряза.
Седяла съм, любе, седяла съм,
дорде петли дваж пеят,
дваж пеят, триж повтарят.
Девет съм вретена опрела
и съм ги намотала.
Но мъжка ми се рожба събуди,
легнала съм да я приспивам.
Люта ме дрямка додрема,
ти си, любе, пристигнал,
та те не чух.
Стефан му мъчно домъчня
и на майка си думаше:
- Проклета да си, мале ле,
дето ме накара
та си Лиляна заколих.
Той си ножлето извади
и се в гърдите удари.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020