* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан, Диляна думаше:
- Диляно, либе Диляно,
аз ще, Диляно, отида
у мамини на гости,
на гости, на повратки.
Постой, Диляно, чакайме.
Като се, Диляно, завърна,
вратата да ми отвориш!
Стоян, Диляна, чака го,
догде петлите пропяха,
пропяха, и потретиха,
че и се дрямка додряма.
Дилянината свекърва,
тя на Диляна думаше:
- Легни, Диляно, поспи си,
Стефан като похлопа,
аз ще те, Диляно, събудя,
събудя, да му отвориш.
Легна Диляна, че заспа.
Ето, Стефан похлопа.
Дилянината свекърва,
тя му вратата отвори.
Стефан си майка попита:
- Къде е, мамо, Диляна,
вратата да ми отвори?
Майка на Стефан думаше:
- Откак си, Стефчо, излязъл
легна Диляна, че заспа.
Стефан се много ядоса,
извади остро ножченце,
че й главата отряза.
Главата й се търкаля,
мокър й език говори:
- Що щя, Стефане, от мене,
че ми главата отряза?
Стоях, Стефане, чаках те,
дорде петлите пропяха,
дваж пяха и потретиха,
че ми се дрямка додряма.
Майкати ме накара,
да легна и да заспя,
че тя ще ме, Стефане, събуди,
като вратата потропаш.
Тогаз се Стефан нажали
и се в сърцето прободе,
и си Диляна той каза:
- Лежи, Диляно, да лежим,
пък майка ми се нарадва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020