* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

- Либе Диляно, Диляно,
я стани заран по-рано,
замеси пресна погача,
заколи тлъста кокошка -
ний ще да идем, да идем
у дедови, либе, на гости.
Диляна е рано станала,
месила е пресна погача
заклала тлъста кокошка
и си на Стефан думаше:
- Либе Стефане, Стефане,
самси на гости ще идеш,
че бързам, либе, да преда,
да преда, либе, да плета
и мъжки ризи да шия.
Стефан на гости отиде,
Диляна го е чакала;
дорде петлите попели,
девет вретена напрела
мъжки чорапе оплела,
мъжка е риза ушила.
Тежка я дремка обори,
та я от стола събори.
Тамън Диляна заспала,
Стефан на порти почука,
почука и си повика:
- Ела ми, либе, отвори!
Не е излязла Диляна
най е излязла майка му.
Стефан на майка си продума:
- Къде е, мамо, Диляна,
та ми портите не отвори.
Майка му дума продума:
- Диляна е снощи заспала,
и не е, синко, ставала.
Стефан се много разсърди,
остро си ножче извади,
че й главата отреза.
Като й глава скачаше,
тръпен й език говори:
- Либе Стефане, Стефане,
защо ми глава отреза,
я съм те, либе, чакала,
дорде петлите пропеха,
девет вретена напредох,
мъжки чорапи оплетох
и мъжка риза ти уших.
Тежка ме дремка обори,
та ме от стола събори.
Стефан му жалба дожаля
и си ножчето обърна,
та се в сърце убоде
и на Диляна говори:
- Лежи, Диляно, да лежим
да се нашири майка ни.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020