* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Димо Тодорки думаше:
- Тодорке, пръвна пръвнина,
Тодорке, пръвно венчило,
аз же ида, же ида, Тодорке,
долу ми у долната махала
там на новата механа.
Ти да ме чакаш, Тодорке,
дур се петлите попели,
попели, ем повторили.
Че го й Тодорка чакала,
две ризи мрежа съшила,
три луга вълна изпрела,
три мотовилки смотала
и го й Тодорка чакала.
Сладък я сънчец откраднал,
легнала, че заюснала.
Като си Димо той дойде
и на вратата похлопа,
ем на Тодорка повика:
- Тодорке, пръвна пръвнина,
стани ми врата отвори.
Не го й Тодорка зачула,
най го й майка му зачула,
станала, че му отворила
и още на Дима думаше:
- Димо ле, мамо, Димо ле,
Тодорка й сън заюснала -
досега яла, ем пила
с нейните пусти либонци.
Като я Димо той зачу,
у десен си джоба той бръкна,
извади ножче енджерчи,
Тодорки глава отряза.
Па й главата хвъркаше,
ем й изику думаше:
- Димо ле, пръвна пръвнина,
Димо ле, пръвно венчило,
що ми главата отряза?
Досега съм те чакала,
две ризи мрежа аз съших.
Едната, Димо, за тебе,
па едната беше за мене.
Три луга вълна изпредох,
девет вретена напредох,
три мотовилки аз смотах.
Че търси Димо и намери,
у десен си джоба той бръкна,
че извади ножче енджерчи,
майкина си глава отрязал,
ем на майка си думаше:
- Да знаеш, мамо, да помниш,
коги си снаха корила,
корила, мамо, бедила.
Да не е било бивало,
не се й би песен пояло.
Добре сте послушали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020