* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Димяна думаше:
- Димяно, булка хубава,
аз ще, Димяно, да ида
долу в долната махала,
на най-новата механа,
за пара вино да пия,
за пара, за две жълтици.
Ти стой, Димяно, чакай ме!
Стояла Димяна, чакала
дорде петлите дваж пели.
Три юза вълна изпрела,
трийсет вретена напрела,
напрела и ги смотала.
Димянината свекърва,
димянината душманка,
тя на Димяна думаше:
- Димяно, булка хубава,
стани си, булка, полегни,
кат се завърне млад Стефан,
аз ще те, булка, събудя,
портите да му отвориш,
кончето да му поемеш.
Тъкмо е сладко заспала,
Стефан на порти почука.
Димянината свекърва,
тихо му порти отвори
и на Стефан думаше:
- Стефане, синко Стефане,
зле ходи, джанъм, булката,
зле ходи, не се прибира,
тамън сега се й прибрала
и първи сън е заспала...
Стефан в къщи като влезе,
на Димяна главата отряза,
глава се из къщи търкаля,
търкаляла и продумала:
- Стефане, дружо Стефане,
аз стоях, дружо, и чаках,
защо ми глава отряза?!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020