* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Седела ми е Тодорка,
седела, седенкювала,
до двойни петли, до тройни,
три литри свила преплела,
шарен е чорап оплела,
та е Никола чакала,
портите да му отвори.
Не било много, ни малко,
тежка я дремка налегна
и на свекърва думаше:
- Досега си ми била свекърва,
отсега - мила майчица.
- Снахо Тодоро, Тодоро,
я легни, снахо, та поспи.
Кога Никола почука,
азе ще те събудя,
портите да му отвориш.
Легнала Тодорка, легнала -
сладко заспала.
Немина много ни малко,
ето Никола че иде.
На порти чука и вика:
- Стани ми, либе, отвори!
Ней излела Тодорка,
а излела майка му.
На Никола порти отвори,
а Никола я питаше:
- Къде е, мале, Тодорка?
- Тодорка е, сине, седела,
седела, седенкювала
сас твойте, сине, акрани,
твойте върли душмани.
Никола се много ядоса,
извади влашко ноженце,
Тодорка в сърцето прободе.
Доде й душата излезе,
уста й дума говори:
- Защо ме, либе, погуби,
кат съм азе седела
до двойни петли, до тройни,
та съм тебе чакала.
Тежка ме дремка налегна,
та майка ти ми казала,
да легна малко, да дремна,
тя ще да ме събуди,
портите да ти отворя.
На Никола жалба паднало,
извади влашко ноженце,
та се в сърцето прободе
и към Тодорка продума:
- Я лежи, либе, да лежим,
та майка да се нарадва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020