* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
да погълчиш булката,
булката, джнъм, Маринка
да не хортува с хората,
хората, вещи с баче ти,
буле ти каил не става.
Стоян си нищо не рече,
право си у тях отиде
и на Маринка продума:
- Маринке, булка хубава,
аз на доене ще ида
въз сиво стадо ваклесто,
довечера кат си дойда,
сакън, да те не сварям -
ще ти главата отрежа,
главата до герданите,
ръцете до врахелите,
краката до коленете,
да идеш, да се не видиш.
Тръгна Стоян, замина.
Маринка булка хубава,
мае се Маринка, чуди се,
де да иде, да се не види,
да не я Стоян завари.
Току и на ум хрумнало,
че стана, ставна Маринка,
котел на огън закачи,
че си главата умила,
умила, че са оплела,
взела е китка ключове,
че отиде горе у собите,
разключи пъстри сандъци,
извади булска премяна,
че се хубаво премени.
Облякла черна капанка,
отгоре рокле червена,
по-отгоре джубе зелено,
че тръгна, тръгна Маринка,
тя на егрека отиде,
дето Стоянчо ще слезе,
със сиво стадо влакнесто,
да си стадото напои,
напои, да го подпладни.
Там има крушка кичеста,
разпаса пояс четорен,
на крушката го преметна,
там са Маринка обеси.
Кат са Стоянчо зададе
със сиво стадо влакнесто,
кат си Маринка съгледа,
той си стадото остай,
остави си го забрави.
Той въз Маринка отиде,
викна Стоянчо, заплака,
той на Маринка думаше:
- Маринке, булка хубава,
аз като ти реков на шега,
защо го улови наистина.
Боже ле, Боже миличък,
клета му душа, проклета,
който майка си послуша
да си булката изпъди!
Че бръкна Стоян у джобо си,
извади остро ноженце,
че са у сърцето удари,
само си еднъж продума:
- Леж', Маринке, да лежим,
да се находи майка ни.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020