* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Първан женихли проводи,
женихли, жълта бъкличка
до Манушкината вракничка.
За еден ден - едни проводи,
за два дни - двама проводи,
дорде ги девет направи.
Манушкината майчица,
тя на Манушка думаше:
- Манушке, къзъм Манушке,
ищат та, мари, Първана,
ищат та, мари, ще те дам.
Първан го казват болярин,
болярин и чорбаджие,
парите мери с листнико,
жълти жълтици с половако,
писани грошове с блюдото.
Манушка дума майка си:
- Не ща го, мале, не отодем,
ако го искаш - вземи го.
Първан го казват делие,
на ройно вино делие,
а но ракия - бекрие,
на малки деча джелатин,
на млади булки касапин.
Осем ми й жени той заклал,
със мене, мале, девета.
Манушкината майчица,
тя си Манушка не слуша,
че я на Първан тя даде.
Че стана, стана Манушка
рано ми в света неделя,
че си главата умила,
умила и са оплела,
излягла вода да хвърля.
Като надолу погледна,
Първанова сватба идеше
със девет гайди и цигулки,
със девет зурли и тъпане,
зурлите жално свирева,
тъпане кротком биева,
момците ясно викава.
Манушка у къщи влезе
и на майка си думаше:
- Първанова сватба нал иди,
я дай ми китка ключове,
да вляза у мала градинка,
да набера цвете всякакво,
три китки да си накича.
Първата китка на зетя,
втората китка на деверю,
третата пуста на мене.
Манушкината майчица,
нали ключове тя даде,
влезе Манушка у градинка,
набрала цвете всякакво,
три китки тя си накичи,
накичи, ем ги наречи:
- първата китка на зетя,
втората китка на деверю,
третата пуста останала.
У градинка злата ябълка,
разпаса опас читорен,
на ябълка го преметна,
там се Манушка обеси.
Сватбата играй на вракнята,
търсят Манушка - няма я.
Манушкината майчица,
нали й на умо хрумнало,
дет и ключове тя дала.
Като у градинка увлезе,
там се Манушка обесила,
там я майка й затвори,
и си у къщи влези,
и на Манулка думаше:
- Манулке, къзъм Манулке,
нъл са кака ти обеси,
у градинката на ябълката,
сватбата няма да върнем,
на нейно място ти ще д'идеш.
Манулкината майчица,
тя си Манулка кичиши,
кичеше и на ум учеше:
- Ти като навън излезеш,
излезеш, мър, да приръсиш,
да н' си главата издигаш,
да н' та Първан, мър, познай,
дето си малка Манулка.
Манулка навън излезе,
излезе тя да приръси,
нали е Първан познал,
дето е малка Манулка,
на никга нищо не казва.
Те си булката вземали,
тръгнали да си отиват.
Като край кръчма минали,
Пръван сватбари думаше:
- Ади, вървете вий напред,
пък аз у кръчма ще вляза,
с другари да се почерпя.
Първан у кръчма влезе,
сватбата напред замина.
Чакали, що са чакали,
нали се й веке мръкнало,
Първан се у къщи не връща.
Първи са петли пропели,
пропели и повторили,
третите като пропели,
тогиз са Първан зададе,
със девет гайди и цигулки.
Излезли да го посрещнат,
Първан Манулка улови
и на Манулка думаше:
- Къде й, Манулке, кака ти,
на нейна място ти дойде.
Манулка дума Пръвана:
- Нали са кака обесила
у нашта мала градинка
на петровката ябълка.
Първан Манулка улови,
че й главата отряза.
Манулкината глава скачаше,
майка си люто кълнеше:
- Мале ле, пуста останала,
не ти ли кака думаше:
- Не ща го, мале, Първана,
Първан го казват делия,
делия, още бекрия,
осем ми й жени той заклал,
със кака, мале, девета
а пък със мене десета.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020