* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Димо Тодорка думаше:
- Готви, Тодорке, вечере,
готви, Тодорке, чакай ме,
дорде петлите дваж пеет
дваж пеет, дорде потретет.
И аз надолу ще ида,
чак у долната махала
на новата механа
за пара вино ще пие
и за две върла ръкие.
Аз, мъри, ще се завърна
с девет гайди и цигулки,
ти да ме мене почакаш,
портите да ми отвориш
да ми гостите посрещнеш,
посрещнеш, да ги здрависаш.
Че тръгна Димо, замина.
Готви Тодорка вечеря,
готви Тодорка, чака ги
дорде петлите дваж пеет,
дваж пеет, дорде потретят
три гоз памук изпрела,
трийсе вретенца напрела,
три мотовилки смотала,
няма го Димо, не дойде.
Тодорка и са дрямка додрема
тя на майка си думаше:
- Мале ле, стара свекърво,
отсега нататък, мале ле,
стани ми майка рождена!
Аз ще си малко полегна,
полегна, да си подремна.
Кат са Димо зададе,
ти да ме мене събудиш,
да му портите отворя
да му гостите посрещна.
Легна Тодорка заспала.
Нали се Димо зададе
с девет гайди, цигулки.
Димо на порта похлопа
похлопа вещи повика:
- Тодоро, мари, Тодоро,
я ела ми порта отвори
и ми гостите посрещни!
Тодоркината свекърва,
тя й на Тодорка душманка,
не си Тодорка викала
най си е сама станала
на Дима порти отвори.
Димо майка си думаше:
- Къде е майка Тодорка,
че ти ми порти отваряш?
Димова майка думаше:
- Тодорка й у къщи заспала.
Димо у къщи влезе,
кат си Тодорка той виде
тамън ми й сладко заспала,
на столо срещу огъню,
бяло се й лице изпотило.
Димо си ножче извади,
че й челото очисти.
Майка му каил не стана
и тя на Димо думаше:
- Цяла нощ Тодорка ходила
из твойте, Димо, комшие,
цяла нощ яла и пила,
и аз съм вечере готвила,
три юза памук изпредов,
ти трийсе вретенца напредов.
Кат зачу Димо тез думи
млого са Димо ядоса,
издави остро ноженце,
че й главата отряза.
Тодоркина глава скачаше,
сладък й език думаше:
- Как можа, Димо, как можа,
да ми главата отрежеш?
И аз съм вечеря готвила
и аз съм те, Димо, чакала,
докат петлите дваж пеет,
дваж пеет, докат потретят,
че ми са дрямка додряма,
и аз на майка ти заръчав:
- И аз ще си малко полегна,
като Димо зададеш
тя да ме, Димо, повика,
да ти портите отворя,
да ти гостите посрещна,
посрещна, да ги здрависам.
Кат зачу Димо тез думи,
много му жалба дожаля,
извади остро ноженце,
че се в сърцето удари
и сал са веднъж обади:
- Я леж' Тодорке, да лежим,
майка ми да се находи,
без тебе, мари, без мене.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020