* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Димо Тодора думаше:
- Готви, Тодоро, вечеря,
вечеря да вечеряме,
че аз надолу ще ида,
надолу на дюкяните.
Ти да ме мене почакаш,
доде петлите попеят,
да ми портите отвориш!
Готви Тодора вечеря,
да дойде Димо - няма го.
Три юза памук изпрела,
трийсе вретенца напрела.
Първите петли попели,
попели и повторили -
няма го Димо, не дойде.
На дете шапка заниза,
заниза и я дониза.
Третите петли попели -
няма го Димо, не дойде.
Тодорината свекърва,
тя на Тодора думаше:
- Тодоро, мари Тодоро,
я легни, мари, че поспи,
Димо на порти кат' хлопне,
аз ще те, мари, събудя,
да му портите отвориш,
та да го, мари, посрещнеш!
Тя край огъня седнала,
че й се дрямка додряма,
легна Тодора, че заспа.
Тамън ми й сладко заспала,
Димо на порти похлопа,
похлопа, вещи повика:
- Тодоро, мари Тодоро,
я ела ми порти отвори,
и ме, Тодоро, посрещни!
Тодорината свекърва,
тя не повика Тодора,
нали е сама станала,
тя му портите отворила,
и тя е Дима срещнала.
Димо майка си думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
къде е, мале, Тодора,
че ти ми порти отваряш?
Таз Тодоринта свекърва,
тя на Тодора душманка,
тя на Дима си казала:
- Откак си, Димо, заминал,
легна Тодора, че заспа.
Аз съм вечеря готвила,
три юза памук изпредох,
трийсе вретенца напредох -
все спи Тодора, не става...
Диму у къщи кат' влезе,
че й главата отряза.
Тодоркин' глава скачаше,
сладък й език думаше:
- Защо ме, Димо, ти закла?
Аз съм вечеря готвила,
три юза памук изпредох -
все съм те тебе чакала,
доде петлите попеят,
попеят, доде повторят!...
На дете шапка занизах,
занизах и я донизах.
Третите петли попяха,
пък таз мойта свекърва,
нали ме и тя накара
да легна и аз да поспя,
че щяла да ме събуди,
като на порти похлопаш!
Димо му жалба дожаля,
извади остро ножченце,
че се в сърцето прободе,
и на Тодора думаше:
- Я леж, Тодоро, да лежим,
да се находи майка ми,
находи и насветува!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020