* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стоян ми сватба дочина,
в село се сватба зачина,
Стояна кум го кани'е,
Стоян Бояна наръчвит:
- Бояно, бела Бояно!
аз кье си ода на сватба,
тебе кье дома оста'ам:
- три фурни хлебец да месиш,
три сажни дърва д' изгориш
и то'ар бела борина;
девет погачи да месиш
и девет бели преснедзи,
три ока памбук д' истребиш,
котел орехи д' истребиш,
пресни яболка д' олюпиш,
агне сугаре д' изпечиш.
Кога кье до'ет свато'и,
ти на път да ме пречекаш,
да фатиш хоро наколу.
Како й Стоян наръча,
'си нощ Бояна ми седе;
три фурни хлебец измеси,
три сажни дърва изгори
и то'ар бела борина,
девет погачи измесиш
и девет бели преснедзи,
три ока памбук изпреде,
котел орехи д' истреби,
пресни яболка олюпи,
агне сугаре изпечи;
ущ нема Стоян да дойдет.
Тога я дремка надоли,
тога говорит Бояна:
- Майко ле, мила майко ле!
Кье влеза в од'а шарена,
кье легна да си преспиа,
кога кье Стоян да идет,
ти мене да ме разбудиш,
Стояна да го пречека.
Ми се измами Бояна,
си легна да си преспие.
Колко Бояна ми легна,
ете го Стоян да идет;
свирци, тъпани по него,
три вити хора пред него;
първото 'оро юнаци,
второто 'оро невести,
трекьото 'оро девойки.
Стоян ми клюкат на порта:
- Излези, либе Бояно,
излези порти д' отвориш!
Не ми излезе Бояна,
туку м' излезе майка му,
майка му порти отвори.
Стоян й лепо вореше:
- Майко ле, мила майко ле!
Камо я бела Бояна,
тая да порти отворит,
да фатит хоро наколу?
Бог ми я убил майка му!
- Е-гиди синко Стояне!
Бояна ти е в одая
со твоите бели шегърти,
'си нощ Бояна играла,
играла и си пеала.
Стоян се люто налюти,
пойде в шарена одая,
Бояна найде заспана;
отхвърли юрган шарени,
Бояна роса фатило;
си сегна бели джебове,
изваде риза зетоска,
юбо й лице избриса,
с' наведе ми я целива;
си сегна в бели пазуи,
изваде фрушки ноже'и,
Бояна ми я загуби.
Тога говорит майка му:
- Ослепел, синко Стояне,
що е ова чудо що стори!
Бояна не ти играла,
туку ти са-нощ готвила,
ка що е, синко, наръча,
така Бояна ти зготви.
Стоян я майка вореше:
- Е-гиди, майко проклета!
Жаляй ми сега две добра,
како кье я жалят майка й.
Само се себе загуби.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020