* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Деляна думаше:
- Любе Деляно, Деляно,
аз ще да ида да дойда
на дюкяна на кафенето,
ти седи либе, чакай ме.
Седи Деляна, чака го,
петлите пели и повторили.
Стефан го няма да дойде.
Стоян, Деляна, чака го.
Три мъжки ризи сглобила,
ука коприна припрела.
Делянкината свекърва,
тя на Дилянка думаше:
- Я легни, снахо, та поспи,
мъжко си дете придои,
когато Стефан потропа
аз ще те от сън събудя,
да станеш да му отвориш.
Легна Делянка, заспала,
мъжко си дете заплака.
Делянка дете придои
и пак Делянка заспала.
Когато Стефан потропа,
Делянкината свекърва,
тя на Делянка душманка
станала, та му отворила,
и си на Стефан думала:
- Синко Стефане, Стефане,
твоята булка Делянка
снощи е, синко, легнала,
легнала та е заспала,
мъжко си е дете удушила.
Стефан се люто разсърди,
Делянка глава отряза.
Главата хвърком хвърчеше,
тръпен й език думаше:
- Любе Стефане, Стефане,
твоята майка душманка -
ока коприна препредох,
три мъжки ризи уших,
петлите пяха, повториха,
мене ми се дремка додряма
и тя ме либе накара,
да легна да поспя,
детето да си надоя.
Когато либе потропаш,
тя ще ме либе повика,
да стана да ти отворя.
Твоята майка душманка,
без да ме либе събуди,
станала, та тихо отворила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020