* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Диман Диманке думаше:
- Диманке булка хубава,
мъничко да ме почакаш.
Аз ще на дюкян да ида,
за пара вино ще пия,
аз дукато-върла ракия.
Седя Диманка, чака го,
дорде петли пропеят,
дваж пеят и да потретят.
Да дойде Диман - няма го,
че и се дрямка додряма,
легнала и задрямала.
Тъкмо Диманка задряма,
Диман на врата похлопа.
Като похлопал и и повика:
- Диманке, булка хубава,
стани ми врата отвори.
Не е Диманка станала,
а е станала майка му,
че му вратата отвори
и на Димано думаше:
- Булката яла и пила с нейните
верни достове.
Диман се люто разсърди,
че й главата отряза.
Главата й се търкаля,
мокър и език говори:
- Димане, либе Димане,
какво ти сторих, направих,
че ми главата отряза?
Цяла нощ съм те чакала,
трийсет съм вретена напрела,
напрела и ги смотала,
да дойдеш, Димане, - няма те.
Диманкината свекърва,
тя й била върла душманка,
затуй й главата отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020