|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)
Даймян Даймянка думаше:
- Седи Даймянке, седянкувай,
аз ще на дюкян да ида
като са от дзкян върна
аз ще на порти похлопам,
ти да ми порти отвориш.
Седя Даймянка, седянкува
три оки памук опрела,
три ризи мъжки съшила.
Тая Даймянкина свекърва,
тя не е каил станала.
Тя на Даймянка продума:
- Стани си булка, легни си.
Кога си Даймян похлопа
аз ще да те повикам.
Даймянка свекърва послуша.
Стана Дайменка, легна си
и си е сладко заспала.
Даймян на порти похлопа
майка му порти отвори.
Даймян майка си думаше:
- Къде е, мамо, Даймянка
да ми портите отвори.
Мама Даймяна думаше:
- Даймяне, сино, Даймяне,
откакто ти си излезнал
тя си е сладко заспала.
Даймян го гневно догневя,
той при Oаймянка отиде,
руса й коса улови,
че й главата отряза.
Даймянкина глава скачеше,
сладък й език хортува:
- Даймяне, либе, Даймяне,
да се провали и почерни
тая твоя майка Даймяне.
Аз съм седяла и седенкувала,
три съм кила памук опрела
и три мъжки риза съшила.
Тя ме Даймяне накара:
- Иди си булка, легни си,
а кога Даймян похлопа,
аз ще да ти повикам.
Даймен му жално дожаля
остра си сабя извади,
че се в сърцето прободе.
Стоил войвода, Новозагорско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|