* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стоян Петрани говори:
- Либе Петрано, Петрано,
либе петровко ябълко,
аз ще на дюкян да ида,
малко ща вино да пийна
за една жълта жълтица
и половина ракия.
Ти седи, либе, чакай ме,
доде се върна от дюкян,
портите да ми отвориш,
кончето да ми поемеш.
И Петрана го послуша.
Сяда Петрана, чака го,
додето петлите дваж пели,
дваж пели и потретили.
Доде е Стоян чакала,
товар борина изгори,
три мъжки ризи кроила,
кроила и ушила ги,
ока бял памук изпрела,
дрямон ги бели смотала.
Мъжко си дете разплака
във тия златни люлчици.
Тя легна да го придои,
люта я дрямка налегна,
по-върла съня обсъни.
Тя е легнала, заспала.
Стоян си иде от другян,
на порти тропа и вика:
- Либе Петрано, Петрано,
стани ми порти отвори
и кончето ми поеми.
Не го е чула Петрана,
на го е чула майка му.
Тя му портите отвори
и кончето му поела.
Стоян майци си думаше:
- Къде е, мамо, Петрана,
та ти ми порти отваряш?
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
откак си, синко, ти излял,
тя е играла, бесняла
със твойте върли душмани,
със нейните мили акрани.
Сега е, синко, легнала,
легнала, сладко заспала.
Стоян ми нищо не рече,
най-влезе в нови одаи,
извади остро ноженце,
Петрана глава отряза.
Глава й тропно скачаше,
език й милно думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
какво ти, либе, зло сторих,
та ми глава отряза?
Доде съм тебе чакала,
товар борина изгорих,
три ризи мъжки аз кроих,
кроих ги, либе, уших ги,
ока бял памук изпредох,
дрямон гибели аз смотах.
Мъжко се дете разплака.
Аз легнах да го придоя.
Люта ме дрямка налегна,
по-върла съня обсъни,
та съм легнала, заспала.
А ти си идеш от другян.
Стоян си нищо не рече,
извади остро ноженце,
та се във гърди убоде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020