Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Декември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стоян Петрани говори:
- Либе Петрано, Петрано,
либе петровко ябълко,
аз ще на дюкян да ида,
малко ща вино да пийна
за една жълта жълтица
и половина ракия.
Ти седи, либе, чакай ме,
доде се върна от дюкян,
портите да ми отвориш,
кончето да ми поемеш.
И Петрана го послуша.
Сяда Петрана, чака го,
додето петлите дваж пели,
дваж пели и потретили.
Доде е Стоян чакала,
товар борина изгори,
три мъжки ризи кроила,
кроила и ушила ги,
ока бял памук изпрела,
дрямон ги бели смотала.
Мъжко си дете разплака
във тия златни люлчици.
Тя легна да го придои,
люта я дрямка налегна,
по-върла съня обсъни.
Тя е легнала, заспала.
Стоян си иде от другян,
на порти тропа и вика:
- Либе Петрано, Петрано,
стани ми порти отвори
и кончето ми поеми.
Не го е чула Петрана,
на го е чула майка му.
Тя му портите отвори
и кончето му поела.
Стоян майци си думаше:
- Къде е, мамо, Петрана,
та ти ми порти отваряш?
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
откак си, синко, ти излял,
тя е играла, бесняла
със твойте върли душмани,
със нейните мили акрани.
Сега е, синко, легнала,
легнала, сладко заспала.
Стоян ми нищо не рече,
най-влезе в нови одаи,
извади остро ноженце,
Петрана глава отряза.
Глава й тропно скачаше,
език й милно думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
какво ти, либе, зло сторих,
та ми глава отряза?
Доде съм тебе чакала,
товар борина изгорих,
три ризи мъжки аз кроих,
кроих ги, либе, уших ги,
ока бял памук изпредох,
дрямон гибели аз смотах.
Мъжко се дете разплака.
Аз легнах да го придоя.
Люта ме дрямка налегна,
по-върла съня обсъни,
та съм легнала, заспала.
А ти си идеш от другян.
Стоян си нищо не рече,
извади остро ноженце,
та се във гърди убоде.

 


Старосел, Пловдивско; на копан (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020