* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Лимано думаше:
- Аз ще, Лимано, да ида,
долу в долната махала,
чак на новата механа,
до петли вино ще пийме,
от петли - върла ракия,
да чакаш, да ме дочакаш -
доде петлите триж пеят,
аз ще, Лимано, да дойда!
Като си порти похлопам,
да излезеш да ми отвориш!
И Лимана го изпроводи.
Че се й назад върнала,
седнала, седенкувала -
девет вретена изпрела,
десето бяла коприна,
Стефан го няма да дойде!
Малка й се рожба разплака,
Лиманината свекърва,
тя на Лимана душманка,
тя на Лимана думаше:
- Легни си, булка, легни си,
да си детето надоиш,
надоиш и си го приспиш.
Кога се Стефан зададе,
ще те, булко льо, извикам,
да излезеш, да му отвориш!
Тамън Лимана легнала,
легнала, та е заспала,
Стефан се отдолу зададе,
пътна си врата похлопа.
Лиманината свекърва,
нейната върла душманка,
не си Лимана повика
да му вратата отвори,
сама майка му отиде
да му вратата отвори.
Стефан се викна-провикна:
- Къде е, мане, Лимана,
да излезе да ми отвори?
Стефановата майчица,
тя на Стефана думаше:
- Стефане, олум, Стефане,
откак си, олум, заминал,
булката тогиз излезе.
Цяла нощ плаче детето,
детето, мъжката рожба,
няма кой да го надои;
цяла нощ ходи със турци,
със турци и със българи,
със трета вяра чифути,
сега се едвам прибрала,
тамън пръвен сън заспала...
Стефан по двори ходеше,
тънка си сабя точеше...
Я че си в къщи отиде,
че си Лимана пооткри,
тамън си сладко заспала,
ситен я й бял пот побило,
Стефан й глава отряза!
На Лимана глава скачаше,
я езика й хортуваше:
- Стефане, моя пръвнино,
та що ти сторих, направих,
та ми главата отряза?!
Цяла нощ съм те чакала,
дорде петлите триж пяха,
триж пяха, почетвъртиха;
девет вретена напредох,
десето бяла коприна,
мъжка ти рожба заплака...
Твоята стара майчица,
моята върла душманка,
тя ме накара да легна,
да си детето надоя,
надоя и да го приспя...
Кога вратата изхлопат -
майка ти ще ме извика,
да ти вратата отворя...
Че си Стоян погледна -
девет вретена напрела,
десето бяла коприна.
Стефан му жално дожаля,
дожаля, още догневя,
извади ножче кръвниче,
в клето се сърце удари,
а че се викна-провикна:
- Да се провали, проседне,
който майка си послуша!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020