|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)
Стефан Диляни думаше:
- Диляно, моя първино!
Аз ще Диляно, да ида,
у стрикови си на гости:
- малко ще много да седя -
до петли вино ще пия
до петли, вино червено,
от петли, върла ракия.
Да седиш, да ме дочакаш,
кога си кончето изтропа,
да станеш, да ми отвориш
сакън, да не си заспала,
че ти главата огрязвам,
като на пиле петровско,
като на агне гергьовско!
И стана Стефан, отиде,
и Диляна го изпрооди.
Седяла и го изчакала,
девет вретена изпрела,
девет вретена памучни,
десето, бяла коприна,
мъжка й се рожба разплака.
Дилянината свекърва,
тя на Диляна думаше:
- Стани, булка Диляно,
да си детето накърмиш,
накърмиш, още и приспиш.
Виж п. № и пр.
Кога си Стефан похлупа,
аз ще те, булка, повикам,
да му вратата отвориш.
Тамън е Диляна легнала,
легнала и позаспала,
пътни се врата похлопват.
Сама майка му излязла
и му вратата отвори.
Стефан мами си думаше:
- Къде е, мамо, Диляна,
да ми вратата отвори?
Дилянината свекърва,
тя на Стефана думаше:
- Стефане, сино, Стефане!
Твоята булка, Диляна
цяла е нощ ходила
сос твоите калфи, шегърти!
Стефану жално дожаля,
че влезе Стефан във къщи,
и си до Диляна седна,
и сам со себе си думаше:
- Диляно, булка хубава!
Какво си сладко заспала!
как да кайдисам, Диляно,
да ти главата отрежа?
Доде си дума издума,
извади ножче ханджарче,
и главата й отреза,
като на пиле петровско,
като на агне гергьовско!
Като главата й скачаше,
езика й хортуваше:
- Стефане, моя първино!
Как ти кайдиса, Стефане,
главата да ми отрежеш
Я погледни, Стефане,
девет вретена съм изпрела,
девет вретена памучни,
десето, бела коприна.
Мъжка ми се рожба разплака.
Моята стара свекърва,
тя ми е върла душманка,
мъжка ми се рожба разплака,
че тя ме проводи
да си детето накърмя,
накърмя и още приспя:
- Че когато Стефан похлопа,
аз ще те, булка, повикам
да му вратата отвориш.
Стефану жално нажаля,
извади ножче ханджарче
че се в сърцето прободе.
И на майка си думаше:
- Да ходиш, майко, да ходиш,
без мене и без Диляна!
Сливен (Шапкарев 3/1972, № 634 - "Стефан, по майчина си
клевета, погубва любнето си Диляна, а после и сам себе").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|