* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Отиде Димо за вино,
за вино и за ракия,
там се заяде и запи
с негови млади акрани,
с негови млади другари,
с турци и с българи.
Седя Димана, чака го,
три юза памук опреде,
три юза и половина,
борима гора изгори,
ситен шабак наснова,
наснова и го извади.
Силна я дрямка намери,
бурен я сънец обори,
брашнян си чувал подметна,
глава си на стол сложила.
Тамън си Димана заспала,
ей го и Димо де иде
с дзурли и с тъпани,
Димо на врата почука:
- Любе Димано, Димано,
стани ми, любе, отвори.
Не го зачула Димана,
най го зачула майка му,
че стана, та му отвори
и на Димо думаше:
- Димана е сега легнала,
легнала и заспала,
цяла е нощ седяла
с нейни млади акрани,
с нейните верни достове.
Диман си нищо не рече.
- Любе Димано, Димано,
я вземи, любе, ключове,
отключи пъстри сандъци,
извади дрехи венчални
и се хубаво премени.
Я вземи, любе, котленце,
иди долу в мазата,
наточи вино червено,
калкото двама да пием.
Тамън се Димана наведе
вино червино да точи,
Димо й главата отряза.
Глава й скача, говори:
- Любе Димане, Димане,
цели съм нощи седяла,
седяла, тебе чакала,
силна ме дремка намери,
бурен ме сънец обори,
тамън съм, любе, заспала.
Кат зачу Диман тез думи,
извади влашко ножленце,
па се в сърцето прободе
и на Димана думаше:
- Леж, любе, двама да лежим,
майка ни нека живей.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020