* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Дилянке думаше:
- Аз ще да в кръчма да ида,
за пара вино да пия
и за две люта ракия;
Диляно, да ме почакаш,
портите да ми отвориш!
Стояла Дилянка, чакала,
чакала седенкувала, -
три юза памук опрела,
три мотовилки смотала,
на Стефана риза скроила,
скроила и я ушила.
Първите петли пропели,
пропели и повторили.
Дилянка й се додряма.
Нейната стара свекърва,
тя на Дилянка думаше:
- Я легни, че си позаспи,
аз ще те тебе събудя.
Точно Дилянка заспала
Стефан на порти похлопа.
Не е излязла Дилянка,
най е излязла майка му.
Стефан мама си думаше:
- Къде е, мамо, Диляна,
Диляна да ми отвори.
- Твоята булка Диляна
още е снощи заспала.
Стефан се люто разсърди
извади ножче чиренче,
право при Диляна отиде
и й главата отряза.
Главата се търкулна, заплака,
мокър й език говори:
- Стефане, любе Стефане,
твоята стара майчица
хитро ме мене измами Лазаре,
и тебе лошо излъга.
Три юза памук опредох
за тебе съм риза скроила,
скроила и я ушила.
Стефан му много домъчня:
- Лежи, Диляно, да лежим,
майка ни да се находи
по нашите млади години.
Че обърна ножа към сърце
и в сърцето се проподе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020