* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Снощи си дойде млад Стефан,
от дълъг път, от Добруджа.
На портата си похлопа
и конче му със крак потропва,
и си на име повикна,
да си излезе булка Калинка,
да му кончето поеме,
да си конче разведе.
Излезе булка Калинка,
тя му й кончето поела,
поела и развела.
Стефан стълбите възлезе
и си на кьошкьо поседна.
Мама му седна до него,
проводи булка Калинка,
червено вино в изба да точи.
Отиде булка Калинка,
сграбила й бели бакрачи,
отиде в изби дълбоки,
червено вино да точи.
На вратата са позапря,
на пенджарата послуша
какво за нея ще думат.
Мама му дума, Стефане:
- Стефане, синко Стефане,
посъди, синко булката,
булката ходи в лошав път,
тебе за съпруг не знае,
тя знае, синко Стефане,
Стояна, нашто аргатче.
На Стефан му много догневя
и на мама си рече:
- Мамо мо, мила мамо мо,
днеска и света събота,
утре и света неделя,
премени Петър и Павел,
ний с нея да останем,
двама щем да поприказваме,
двама щем да се съдим.
Станала й рано в неделя
Стояновата майчица,
премени Петра и Павля
и ги в черкова заведе.
Останали Стефан и Калинка,
останали сами в къщи.
Стефан Калинке думаше:
- Калинке, първо венчило,
я ела близо до мене,
да те, Калинке, целуна,
целуна, още прегърна.
Калинка отиде при него,
нето я Стефан целуна,
нето я Стефан прегърна,
извади ножче ханджарче
и й главата отряза.
Главата й се търкаля,
езикът и говори:
- Защо ме закла, Стефане,
какво ти зло сторих?
Деня съм шетък шетала,
нощем съм седенкувала
и децата съм ти отгледала.
Стефан си нищо не рече
и той си глава отсече:
- Лежи, Калинке, да лежим,
тъй ни мама искала,
тъй ни мама видяла,
нека са мама находи,
нека са мама наживей.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020