* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Димо Тодору думаше:
- Тодоро, булка хубава,
аз ще да ида, Тодоро,
долу, в долна махала,
я до новата механа,
малко ще нещо да седя,
по-много ще вино да пия
и бистра върла ракия.
Тебе те тука оставям,
да седиш, да седенкуваш,
три юза памук изпреди,
кола борина изгори,
хубаво ястье наготви,
в три го люнгеря изсипи
и го край огън угуди.
Аз кат' се задам, Тодоро,
със зурли и със тъпани,
със гайди и със цигулки,
да излезеш, да ме посрещнеш,
кончето да ми поемне,
уведеш, да го разведеш.
Бре, кат' си Димо замина,
как си Тодорка остана,
седяла, седенкувала,
три юза памук изпрела,
кола борина изгори,
хубаво ястье наготви,
в три го люнгера изсипа
и го край огън угуди.
Че й се дрямка додряма...
Свекърва й, некаилната,
тя каил не е станала,
тя на Тодора думаше:
- Тодорке, снахо Тодорке,
я легни, мари, задрямай,
аз кат' се Димо зададе,
ази ще те събудя!
Че Тодорка легнала,
(легнала), та й задрямала.
Бре, яла Димо де иде
със зурли и със тъпани,
със гайди и със цигулки.
Свекърва й не я събудила
да излезе, да го посрещне,
кончето да му поемне,
уведе, да го разведе.
Най излезе майка му,
мамо, та го посрещна,
та му кончето поела,
(поела), та го развела.
Димо майно льо думаше:
- Майно льо, стара мамо ма,
къде е, мамо, Тодорка,
та н' излезе да ме посрещне,
кончето да ми поемне,
уведе, да го разведе?
Мама му Диму думаше:
- Димо льо, сино Димо льо,
Тодорка яла и пила,
цяла й нощ яла и пила
със нейни роднини и достове;
сега й Тодорка заспала.
Димо се люто разсърди,
Димо си в къщи повлезе -
бяла й Тодорка заспала,
бяла й роса избила.
Димо си извади жъвренце,
че й лицето обърса,
че бръкна в куюм джобове,
извади остро ножченце,
че й главата отряза.
Главата й се търкули,
кървав й език хортува:
- Димо льо, първо венчане,
защо ми глава отряза -
дали не съм ти седяла,
седяла, седенкувала,
дали не съм ти изпрела?
Три юза памук изпредох,
кола борина изгорих,
хубаво ястье наготвих,
че ми се дрямка додряма.
Твоята стара майчица,
тя ми на мене думаше:
"Тодоро, снахо Тодоро,
я легни, мари, задрямай,
аз кат' се Димо зададе,
ази ще те събудя!"
Пък тя ме, Димо, не събуди...
Димо се жалба нажали
и се у сърце удари,
и на мама си думаше:
- Да ходиш, мамо, да ходиш,
саминка, мамо, да ходиш,
когито каил не ставаш!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020