|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)
Стефан Диляна думаше:
- Диляно, първо венчило,
довечера либе да ида
у вуйчови на моабет.
Мене ми вуйчо поръча,
да взема меден кавал,
у тях на моабет да ида
моабета да им веселя.
Тебе те тука оставям,
да седиш либе да ме чакаш
доде петли попеят.
Сакън, да не си заспала,
като на порти похлопам,
портите да ми отворип,
гостите да ми посрещнеш,
виното да ми подадеш
и върла бистра ракия.
Поръчал Стефан заминал.
Седя Диляна, чака го
дорде петлите попеят,
попели и повторили.
Три мъжки ризи ошила
и три мотовилки смотала.
Както на стола седеше,
тъй си сладко заспала.
Дилянината свекърва,
тя на Диляна думаше:
- Стани Диляна, легни си,
като Стефан на порти похлопа,
аз ще те от сън събудя.
Легна Диляна заспала,
тамън си сладко заспала,
Стефан на порти похлопа.
Дилянината свекърва
тя не си Диляна събуди,
станала и му отворила.
Стефан мама си думаше:
- Къде е, мамо, Диляна?
Дилянината свекърва,
тя на Стефан думаше:
- Като си Стефане замина,
Диляна си е легнала и заспала.
Стефан му гневно догневя,
още му жално дожаля,
като у къщи отиде
и главата й отряза.
Из къщи се език търкаля,
търкаля и тихо говори:
- Стефане, либе Стефане,
седях либе, чаках те,
дорде петлите попеят,
попеят и повторят,
твойта стара майчица,
тя ми каза да стана,
като похлопаш ще ме събуди.
Стефан се в сърце прободе,
и на Диляна думаше:
- Лежи, Диляно, да лежим,
и мама да се находи,
находи още нашири.
Шивачево, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|