|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)
Седела ми е Гюлинка
до двои петли, до трои,
товар борина изгори,
две оки свила препрела,
върла я дремка одрема,
а свекърва й говори;
- Снахо Гюлинко, Гюлинко,
я легни, мари, та преспи,
кога си дойде Груица,
я ще те, мари, разбудим.
И Гюлинка я слушала,
през стол глава преклонила.
Туку Гюлинка заспала,
ете си иде Груица -
два му тупана тупаа,
три се кьочека кълчеа.
А майка му е излела,
та му портите отвори.
Той на майка си говори:
- Камо ми, мамо, Гюлинка (2)
портите да ми отвори?
А майка си му говори:
- Сино Груице, Груице,
са-нощ Гюлинка играла
сос твое младо ратайче.
Разлютил се е Груица,
извади влашки ножове, (2)
та й главата отсече...
Глава рипа, език дума:
- Мале свекърво, свекърво,
защо ме, мамо, измами,
та легнах малко, та заспах.
Самоков; седенкарска (Стоин-Самок. 1975, № 190 - "Свекърва
- клеветница").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|