|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)
Седи Гювеза на шевекер,
до двои петли, до трои
та си го чека Стояна.
Пуста свекърва, душманка, -
Гювеза дремка одрема,
а свекърва й говори:
- Легни, Гювезо, та заспи!
И Гювеза легна, та заспа, -
на стол е глава сложила.
Изчука Стоян на порта
сос дванайсе даули,
сос петнайсе зурни.
А пуста свекърва, душманка,
та Гювеза не събуди,
Стояну порти отвори.
Па на Стояна говори.
- Сино Стояне, Стояне!
Са-нощ е хоро играла
сос твоите момци раньети!
И Стоян ми се разлюти,
извади си остра сабя,
та си влезна в одая,
Гювези глава отсече!
Глава скача, език дума:
- Любе Стояне, Стояне!
Защо ми глава отсече!
Две оки памук препредох,
товар борина изгорих,
тебе са иош та чеках;
сег съм легнала, заспала!
Тога се Стоян пишманьи,
Девет рала слъзи пороньи,
па си на макя говори:
- Мале ле. стара майчице!
Тая невеста ми е четвърта;
три са невести от теб умрели;
все си ме, макьо, лъгала!
Тогай си сабя извади,
в клето се сърце убоде
Стоян, на макя говори:
- Живей, макьо, та се наживей
без мене и без Гювеза!
Самоков (Шапкарев 3/1972, № 592 - "Гювеза, свекърва й и
любето й Стоян").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
|