Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Димо Тодорки думаше:
- Тодоро, либе, Тодоро!
Аз ще на дюкян да ида,
за пара вино ще пия,
за една жълта жълтичка,
жълтичка, жълта юзлючка;
сакън, да не си легнала,
легнала да си заспала,
че ти главата отрязвам,
като на агне раниче,
като на пиле яребиче.
И Тодорка го чакала;
дору петлите триж пели,
три юза памук опрела,
три мотовилки смотала;
все се на Дима надява,
да дойде Димо, не дойде.
Тодоркината свекърва,
тя на Тодорка думаше:
- Тодоро, снахо Тодоро,
стига си Дилма чакала,
легни, Тодоро, та поспи,
пък аз ще да го почакам;
кога го чуя, че иде,
ази ще да те събудя -
фенеря да му запалиш,
портите да му отвориш,
за ръка да го уловиш,
на хаят да го изведеш!
И Тодорка си легнала,
легнала, та е заспала.
Димо си дойде от дюкян,
мама й не я събуди,
ами тя сама отишла,
та му портите отвори,
че го за ръка улови,
и го на хаят изведе.
Димо Тодорки думаше:
- Милинка банка Тодорка,
каква ми й сладко заспала,
заспала, засънувала -
че Димо иде от дюкян,
със зурли и със тъпани,
със гайди и със цигулки.
Тодоркината свекърва,
тя каил не е станала
и на Дима думаше:
- Димо ле, синко, Димо ле,
що тъй си милваш булката -
съта нощ яде и пие
с нейните, Димо, достове,
с твоите, Димо, душмани?!
Димо се люто разсърди,
извади Димо остър нож.
Тодорки глава отряза;
главата й се търкаля,
и език й в глава хортува:
- Димо ле, либе, Димо ле,
какво ти сторих, либе ле,
та ми главата отряза?
Дали те, Димо, не чаках?
Дору петлите триж пеят,
три юза памук опредох,
трийсе вретена напредох,
три мотовилки смотала;
ако ми вяра не фаташ,
погледай, Димо, преждата.
Димо поглежда преждата,
че му се жалба нажали.
Димо извади остър нож,
че се в сърцето удари.
Мама му викна да плаче,
кат' плаче и как нарежда:
- Клета му душа проклета,
който си прави манафлък,
каквото ази с Тодорка!

 


неуточнено, Разградско (Бончев 1884, № 98).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020