* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Димо Тодорки думаше:
- Тодоро, либе, Тодоро!
Аз ще на дюкян да ида,
за пара вино ще пия,
за една жълта жълтичка,
жълтичка, жълта юзлючка;
сакън, да не си легнала,
легнала да си заспала,
че ти главата отрязвам,
като на агне раниче,
като на пиле яребиче.
И Тодорка го чакала;
дору петлите триж пели,
три юза памук опрела,
три мотовилки смотала;
все се на Дима надява,
да дойде Димо, не дойде.
Тодоркината свекърва,
тя на Тодорка думаше:
- Тодоро, снахо Тодоро,
стига си Дилма чакала,
легни, Тодоро, та поспи,
пък аз ще да го почакам;
кога го чуя, че иде,
ази ще да те събудя -
фенеря да му запалиш,
портите да му отвориш,
за ръка да го уловиш,
на хаят да го изведеш!
И Тодорка си легнала,
легнала, та е заспала.
Димо си дойде от дюкян,
мама й не я събуди,
ами тя сама отишла,
та му портите отвори,
че го за ръка улови,
и го на хаят изведе.
Димо Тодорки думаше:
- Милинка банка Тодорка,
каква ми й сладко заспала,
заспала, засънувала -
че Димо иде от дюкян,
със зурли и със тъпани,
със гайди и със цигулки.
Тодоркината свекърва,
тя каил не е станала
и на Дима думаше:
- Димо ле, синко, Димо ле,
що тъй си милваш булката -
съта нощ яде и пие
с нейните, Димо, достове,
с твоите, Димо, душмани?!
Димо се люто разсърди,
извади Димо остър нож.
Тодорки глава отряза;
главата й се търкаля,
и език й в глава хортува:
- Димо ле, либе, Димо ле,
какво ти сторих, либе ле,
та ми главата отряза?
Дали те, Димо, не чаках?
Дору петлите триж пеят,
три юза памук опредох,
трийсе вретена напредох,
три мотовилки смотала;
ако ми вяра не фаташ,
погледай, Димо, преждата.
Димо поглежда преждата,
че му се жалба нажали.
Димо извади остър нож,
че се в сърцето удари.
Мама му викна да плаче,
кат' плаче и как нарежда:
- Клета му душа проклета,
който си прави манафлък,
каквото ази с Тодорка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020