* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Стефан Диляно думаше:
- Диляно, любе, Диляно,
аз ще, Диляно, да ида
у чичови си на гости,
ти да ме, любе, почакаш -
портите да ми отвориш!
Че стана Стефан, отиде
у чичови си на гости.
Чака Диляна, чака го,
докато петли пропеят,
пропеят, още повторят.
Девет вретена опрела,
десетото започнала.
Дилянината свекърва,
тя на Диляна думаше:
- Снахо, Диляно, снахо,
късно е, булка, легни си.
Когато Стефан похлопа,
аз ще те, булка, събудя
вратата да му отвориш.
Легна Диляна, заспала.
Ето, че Стефан похлопа,
похлопа, та се обажда:
- Я стани, любе Диляно,
вратата да ми отвориш!
Не е излязла Диляна
портите да му отвори,
най е излязла майка му.
Тя си на Стефан думаше:
- Синко, Стефане, Стефане,
ти като, синко, отиде
у чичови си на гости,
твоята булка Диляна
със други е, синко, гуляла,
гуляла, та е заспала.
На Стефан мъчно домъчня,
от пояс ножче извади,
Дилянки глава отряза.
Главата се търкаляше,
езикът й говореше:
- Стефане, любе Стефане,
аз не съм, любе, виновна,
най е виновна майка ти.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020