* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Тодор Тодорке думаше:
- Мъри, Тодоро, Тодорке,
ще ида, мъри Тодорке,
долу, в долната махала,
там на новата механа,
за пара вино да изпия,
и за две пари ракия,
ти да ме, мъри, почакаш,
да седиш, да седенкуваш.
И Тодорка го е чакала,
седяла, седенкувала,
три юза памук изпрела,
девет вършина напрела,
че й детенце заплака,
детенце, мъжка рожбичка.
Тодоркината свекърва,
тя на Тодорка думаше:
- Легни си, мъри, приспи го,
като се Тодорчо зададе,
аз ще те, мъри, повикам.
И Тодорка е легнала,
легнала да го приспива.
Дор си детенце приспива,
детенце нея приспало.
Че се Тодорчо зададе.
Тодорчовата майчица,
тя на Тодорчо думаше:
- Тодорчо, синко, Тодорчо,
като си, Тодорчо, заминал,
твоята булка хубава,
легнала, не е ставала.
И Тодорчо е повярвал,
извади ножче, бикчийче,
че й главата отряза.
Главата скача из къщи,
езика й думи думаше:
- Тодорчо, моя пръвнино,
какво ти сторих, направих,
че ми главата отряза!
Като се Тодорчо опомни,
той на Тодорка думаше:
- Лежи, Тодорке, да лежим,
майка ми да се находи!
И се в съцето прободе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020