* * *

Свекърва-клеветница 1
(Набеждава снахата, че не дочакала съпруга си и заспала)

Димчо на Димка, мари, думаше:
- Димке ле, булка, мари, хубава,
я ща да ида, мари, надолу,
надолу към механата,
за алтън вино жда пия,
а за два - бистра ракия;
да седиш, Димке, да чакаш,
дорде си дойде млад Димчо -
отдалеч с пушка жда изгърмя,
отблизо, Димке, жда извикам
да станеш, да ми отвориш,
кончето да ми поемеш,
из двора да го разведеш.
Седяла й Димка, чакала,
ока е памук опрела,
сахан сърчани насука.
Мъжка й рожба заплака,
тя легна, да я приспива,
че на свекърва заръча:
- Свекърво, стара свекърво,
кога си дойде млад Димчо,
ти да ме, мари, събудиш,
да стана, да му отворя,
кончето да му поема,
из двора да го разведа.
Кога си дойде млад Димчо,
отдалеч с пушка изгърмя,
отблизо Димки извика:
- Стани ми, Димке, отвори!
Не е излязла Димчица,
най е излязла, излязла,
Димкяна стара свекърва.
Тя му вратата отвори,
отвори и го наклопа:
- Синко, Димчо льо, Димчо льо,
снощи й Димчица легнала,
легнала, не е станала;
ази съм, синко, седяла,
ока съм памук опрела,
сахан сърчани насуках.
Димчо се люто разсърди,
извади ножче ханджарче,
Димчици глава отряза,
главата й се търкаля,
език й думи говори:
- Либе, Димчо льо, Димчо льо,
да се провали майка ти,
че тя те, Димчо, наклопа.
Снощи съм, Димчо, седяла,
ока съм памук опрела,
сахан сърчани насуках;
мъжко ти дете заплака,
аз легнах, да го приспивам,
току си, Димчо, позаспах...
Димчо се жалба нажали,
извади ножче ханджарче,
че се в сърцето удари.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020